(рекомбинативно ДНК)
Относно човека съществува само едно единствено нещо,
което винаги остава постоянно – ПРОМЯНАТА!
Преди всичко ще ви позанимавам с малко теория. Учените (и най-вече физиците) си бяха поставили за цел да открият и да изучат онова крайно ниво на материята, след което тя не може повече да бъде фрагментирана, т.е. те търсиха „градивната тухличка” на материята. Хипотезата им беше, че щом открият тази „тухличка”, ще са достигнали до субстанционалното нейно (нулево) ниво и така ще разберат какво сама по себе си представлява материята, какви закони я управляват и т.н. Целта, разбира се, беше човекът да постави под тоталния си контрол този свят и всички неща в него, считайки, че така ще получи разумната власт над живота си. А аксиомата им (недоказуемото, емпирично, базово допускане) беше, че светът ни е чисто материален. Оттогва мина много време. Учените откриха последователно атомите (химичните елементи), видяха как те се подреждат в молекули, после откриха елементарните частици, кварките, а сега откриват т.нар. „струни”. Това, което не е толкова добре известно на широката публика е, че докато молекулите могат да се „разложат” на химичните си елементи, от нивото на атомите нататък положението става доста по-различно. Знаем от какви елементарни чатици се състоят атомите, знаем, че съществува и цял рояк от елементарни частици, както знаем и това, че те пък „се състоят” от кварки. Докато елементарните частици обаче, могат да съществуват в свободно състояние, това не важи за кварките. Оказало се е, че ел. частици не могат да бъдат „разпаднати” до кварки, защото колкото по-голяма е силата опитваща се да ги раздели един от друг, толкова повече и по-бързо растат силите на привличане между тях. Какво означава това? То означава нещо много интересно, на което самите учени най-напред не обръщат достатъчно внимание, увлечени след научното си любопитство да „дълбаят” все по-навътре в материята.
НУЛЕВОТО НИВО НА МАТЕРИЯТА Е ДОСТИГНАТО И ПОДМИНАТО, А УЧЕНИТЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОТКРИЛИ ОТ КАКВА СУБСТАНЦИЯ „Е НАПРАВЕНА” МАТЕРИЯТА, САМАТА ТЯ!
Или иначе казано, градивната „тухличка” на материята е открита, но се оказва, че тя не е направена от „субстанцията на материята”. Самата субстанция се оказва нещо различно и непонятно, както и днес няма да отрече това всеки квантов физик! Колко радикален е този извод и до какви важни изводи той води, с това искам да се опитам да ви запозная сега.
Ако разсъждаваме от гледна точка на физиците, би трябвало да признаем, че изходната им хипотеза се е провалила, щом базовото ниво на материята не съвпада със субстанцията на материята. Докато атомите на молекулите могат да се върнат в свободното си състояние, което важи и за ел. частици, то кварките, от които се „състоят” ел.частици, не могат не могат да съществуват свободно „извън” ел.частица. С други думи, дъното на материята е достигнато, но то не съвпада с дъното на субстанцията – все едно да имаме куфар с двойно дъно. Ако продължим с аналогията, ще видим, че дъното на материята, т.е. преградата разделяща горната от долната камера на куфара, представлява своеобразен ... ПРАГ! Този праг има същото значение и абсолютна стойност, както и прагът, който е пределната скорост на светлината, т.е. той също НЕ БИ ТРЯБВАЛО да може да бъде преминат! Не би трябвало, но на практика това не е така. Защо? В отговорът на този въпрос е КЮЧЪТ за всичко по-нататък в тази статия.
Човек възприема информацията на кванти, на „порции”, което не е странно, защото „на хапки” се и храним, например. От своя страна, възприятието ни за квантуваната информация има някаква крайна скорост – подобно на „по-бавния” или „по-бърз” интернет. Говорейки за възприятието и скоростта му, нямам предвид кой човек колко бързо „сдъвква хапката” информация, а имам предвид скоростта като характеристика на самото възприятие – на някоя страница от интернет може да киснете и с часове, но от това самият интернет няма да стане по-бавен. Скоростта, която имам предвид, е характеристика на самото наше ЧОВЕШКО възприятие, на факта, че то е такова – човешко. Скоростта има някаква стойност – да я отбележим с Х. Тогава, движейки се със скорост Х, квантите информация проявяват за нас този свят като това, което за него ни казват сетивата ни. Проявеното по този начин е МАТЕРИАЛНАТА реалност. Ние имаме за нея специално название – наричаме я ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Дали ще кажем „материална реалност” или „действителност”, е все едно. Понеже никой не може да избяга от действителността, разделението между хората на „духовни” и „материалисти” е твърде измислено и няма реална основа в смисъла. Всичко, което можем да възприемем, е нашата действителност, а възприемаме това, което ни позволяват сетивата. Дори някой да е с малко по-развити сетива, това не е от значение – дървото си е дърво, а любовта – любов, всички хора имаме един и същ сетивен консенсус за нещата от действителостта.
След прага, който е дъното на материята (нивото на нейната неделимост по-нататък) скоростта на квантуваната информация е по-голяма от пределната скорост Х. Това ще рече,че след прага скоростта е нарастнала толкова, че „окото” (съзнанието) вече не може да различава квантите като отделни „порции”, но че те „се сливат” в един непрекъснат поток. Същото е както, когато през нощта покрай вас мине кола с пуснати фарове – ако тя не се движи бързо, заради тремола си, окото ще вижда светлината от фаровете като поредица от точки, а човекът просто ще вижда самите фарове, но когато колата се движи прекалено бързо, човек вижда непрекъсната светлинна линия и не вижда фаровете. Била е надхвърлена праговата стойност на тремола (скоростта на сканиране) на окото. Всичко това показва ,че възприятието ни така или иначе е някакъв вид субстанция, но че само преди прага тя „се облича” в материален вид. Защо прагът съответства на скорост Х, а не например на скорост У? Защото самият човек КАТО(!) своето възприятие се движи със скорост Х. Или иначе казано, ако можехме да погледнем към човека отстрани, бихме видяли, че в информационното пространство и като квантов пакет, той се движи със скорост Х. Тогава е ясно, че след прага човешкото ни възприятие НЕ БИ ТРЯБВАЛО да може да регистрира никакви форми, никакви кванти, никакви „пакети”. ОБАЧЕ, факт е, че знаем за кварките и струните, въпреки че НЕ БИ ТРЯБВАЛО да е така. Така се натъкваме на едно сериозно противоречие, според което едновременно трябва да са изпълнени две взаимно изключващи се неща – изискването прагът на скорост Х да не може да бъде преминат (защото другото би било като да можеш да си прескочиш сянката) и фактът, че всъщност този праг не е препятствие за възприятието ни защото имаме ФОРМИРАНА представа и познание за кварките и струните. Освен това, как така можем да видим какво има отвъд прага на дъното на материята, а не можем да видим същото отвъд пределната скорост на светлината?
За да мога да отговоря, ще разкажа на понятен човешки език малко за фотоелектричния ефект. Както мнозина знаят, той е в основата на лазерното лъчение. Знаем, че всеки електрон в атома има своя устойчива орбита около ядрото. Когато електронът по подходящ начин получи енергия отвън, той не непременно ще напусне пределите на атома, но ще се установи ВРЕМЕННО на определена междинна (метастабилна) орбита, след което спонтанно ще излъчи поетата енергия и ще се върне на устойчивото си ниво. При връщането си обаче, той излъчва „излишната” си енергия така, че тя има „много чиста” дължина на вълната. Когато с много електрони е постъпено така, потокът на излъчената енергия има една особеност – той се САМОФОКУСИРА. Докато светлината от обикновеното фенерче се движи в разширяваш се и разсейващ се сноп, ЛАЗЕРНИЯТ сноп светлина се „стяга”, събира се и се уплътнява. Самофокусирането се получава, защото дължината на вълната на излъчената светлина (спектъра) е „много чиста” и е една и съща за всички електрони, а това, образно казано, означава, че електроните могат „да общуват” свръхпроводимо, т.е. без загуба или деформиране на информацията между тях. Получава се ефектът кохезия, което на понятен човешки език означава хомеостазис, хармония, устойчиво потоково равновесие.
Да се върнем сега на проблема с противоречието.
Нека си представим, че хората сме тези електрони. Знаете какъв „шейкър” е животът, нали? Когато човекът е най-добре и когато най-малко очаква, животът се „извърта” така, че го захвърля в накаква супер неочаквана проблемна ситуация. Колкото по-неочаквана е ситуацията, толкова по-точен и концентриран е бил „ударът” на съдбата така, че в опитите си да разреши възникналия проблем, човек заема ТОЧНОТО „метастабилно електронно” ниво. Това обаче не става само с един човек, а с много хора, които имат сходни очаквания от съдбата. Получава се наситено „напомпване” на „фотоелектричното” ниво така, че общата излъчена енергия да бъде кохезионна. На обикновен език това означава, че хората стават все по-съпричастни един към друг и към въпросите на живота си. Енергетиката им придобива „лазерни” свойства така, че хората започват да се разбират все по-добре, без да се нуждаят от посредничеството на предишните условности в общуването си (самофокусировка на общата евоюционна енергия).
Така, макар за конкретния човек това не непременно да е изпълнено, човечеството като цяло придобива все по-провиденчески, ясновидски способности. От гледна точка на самото човечество пък (ако си го представил като един човек), неговата пределна скорост Х ... РАСТЕ! Човечеството става не само все по-възприемчиво, но и все по-тънко възприемчиво. А това прави така, че ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ПРАГЪТ НА МАТЕРИЯТА ДА СЕ ОТМЕСТВА ВСЕ „ПО-НАВЪТРЕ”. С други думи, колкото по-добри ставаме, толкова по-дълбоко в реалността ще можем да надникнем. Ако си послужа с друга представа за същото, може да се каже, че докато „калъпът” на човека е формиран, то този на човечеството като „един човек” сега се формира – човечеството става все по-материално, все по-действително. Ето защо, въпреки че скоростта на индивидуалното ни човешко възприятие – скоростта Х – е фиксирана, тази на човечеството не е! Тя расте!
И тук ще отворя една скоба, защото съм убедена, че това, което ще прочетете, ще ви заинтригува. Става дума за ГРЕХОПАДЕНИЕТО. Каквото и да си мисли отделният човек, Творецът е имал план и относно човечеството като такова. Според този план, съвсем в реда на нещата е хората, които сме ИНДИВИДУУМИ (самостоятелни вселени) да „изпаднем” на ниво, където можем да съществуваме само като ИНДИВИДИ, като „бройки”, които нямат уникална собствена стойност. Между кравите например, няма разлика относно млякото, което дават – кафява или черна, но кравата си е крава. Човекът обаче, не е индивид, а уникална индивидуалност (индивидуум). Ето защо, целта на Грехопадението е била (и все още е) всеки отделен човек да отключи своята уникалност така, че тя да служи на общото благо на човешкия ни вид – нали това е разбиранет ни за ДОБРОТО?! В резултат, човечеството става подобно на един човек, то формира своя лична и уникална индивидуалност, а отделния човек печели нещо, което ... ще ви кажа на края на статията.
Нека се върнем към теорията. Каква е числовата стойност на скоростта Х, на скоростта на човешкото ни възприятие? Отговарям – 3,142856..., т.е. лудолфовото число, числото „пи”. По дефиниция, числото „пи” е отношението на дължината на обиколката на окръжността, към дължината на диаметъра й – ако обиколката е 22 единици, а диаметъра е 7 единици, то 22/7=3,142856... – близко до това. Представете си сега, че огънем плоскостта, на която лежи окръжността. Ще се получи полусфера. Ако при това огъване обиколката на окръжността е останала 22 единици, то диаметъра вече няма как да е 7 единици – той ще е с ПО-ГОЛЯМА стойност от 7. Ако пък диаметърът си остане 7 единици, то обиколката вече ще е със стойност ПО-МАЛКА от 22 единици. Така или иначе обаче ,самото число „пи” вече ще има друга стойност! Как това работи на практика? Понеже човек не знае, че възприема единствено и само своето възприятие (самото него) („Малко словесна математика”) той го мисли за константа и тогава то се държи като такава. С други думи, ако не усещаме да се променя кривината на простраството (стойността на „пи”), това все още не означава, че тя не се променя. Кривината на пространството се променя, но стойността на „пи” не се променя – защо? Защото нашето лично възприятие работи така, че скоростта на възприятието на човечеството да се променя – и то така, че ВСИЧКИ НИЕ ЗАЕДНО ... ДА ОЛЕКВАМЕ! Според Айнщайн, кривината на пространството е пряко свързана с ... гравитацията, моля! Затова, за да може всеки един от нас да не започне да вижда действителността „изпъкнала” или „вдъбната” като през лупа, това „изпъкване” или „вдлъбване” става в ПСИХИКАТА НИ (усещаме, че светът или ни връхлита, или се отдръпва надалече), където ние „изравняваме до плоскост” като преработваме себе си така, че уникалното ни естество да се хармонизира с формиращото се естесто на човечеството. Естеството на човечеството пък, се формира според нуждите на естеството на планетата ни, която е живо същество и в този момент много бързо еволюира. Междувпрочем, мнозина са чували, че Амстрьонг –първият човек стъпил на Луната – след връщането си на Земята получава много сериозни психически проблеми. Защо? Какво е видял той там? Нищо особено! Просто неговото възприятие му е играло номера – гравитацията на Луната е 6 пъти по-ниска от тази на Земята, та си представете през каква „лупа”(6 диоптъра все едно) е гледал той. Доста побъркващо ще да е било наистина!
Важният извод тук е следният – С ОБЕДИНЯВАНЕТО НА ХОРАТА В ЕДНО ЧОВЕЧЕСТВО, ЗЕМЯТА ПОЛУЧАВА ВСЕ ПО-ГОЛЯМА „ТЯГА” И ТО ТАКА ,ЧЕ ВСЕ ПО-БЪРЗО, НО И БЕЗ СЪТРЕСЕНИЯ, ПЛАВНО, ТЯ ДА МОЖЕ ДА СЛЕДВА ЛИНИЯТА НА ВЪЗНЕСЕНИЕТО СИ. С ДРУГИ ДУМИ, ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е ТУК НА ЗЕМЯТА В ТОЗИ НЕИН МОМЕНТ, ЗА ДА Й ПОМОГНЕ ДА СЕ „ПОВДИГНЕ” НА СЛЕДВАЩОТО НЕЙНО СТЪПАЛО НА РАЗВИТИЕ. Ако процесът не беше толкова изумително добре замислен и осъществяван, вече да се е случила трета светована война или да се е обърнала земната ос. Но не такава е ЦЕЛТА! Независимо какво си мислим, наблюдавайки живота в своята сфера на разбиране, процесът по Възнесението протича много по-добре от първоначалните очаквания и ние отдавана (от 2006-та година насам) вече сме изпънили програмата си минумум. Сега работим за размера на бонуса! Защо е така, ние българите най-добре знаем – ЗА ДА МОЖЕ ЧОВЕК ДА СИ ОСТАНЕ СЪЩИЯТ, ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯ! Звучи като китайски коан, но аз знам, че всеки прекрасно схваща този смисъл! За по-сигурно обаче, ще приведа един пример. Неотдавана някъде четох, че от времето на Чернобил, общият глобален фон на радиацията се е увеличил ... 400 пъти!!! И не поради Чернобил, а заради озоновите дупки. Въпреки това обаче, човечеството „кой знае защо” не се е разболяло от лъчева болест, нали? Така е, защото ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА ГО ПРАВИ ДА МОЖЕ ДА ТРАНСМУТИРА. Това не е обикновена мутация, а ДНК-мутация!
Нашата ДНК се променя и тези промени вече стават много по-бързо от когато и да били преди. Ако можехме да видим отстрани гените и подредбата им, бихме видели как те „прескачат” от едно място на друго във веригите на ДНК. Всяка промяна на подредбата е отговор на нуждата от понижаване нивото на ентропията на съзнанието, т.е. промяната е резултат от осъзнаването. Въпреки че отвън изглежда така, сякаш гените прескачат от едно място на друго, всъщност става нещо по-различно – самите гени си остават по местата, но „мутират”. В себе си те са „изградени” от своеобразни биологични „кварки”, които стават все „по-обичливи” така ,че все по-лесно се „впечатляват” от ефективните промени в другите кварки и „попиват”, импринтират наученото. „Кварките” се „учат” един от друг по метода на „морфологичния резонанс” (ефекта на стотната маймуна). Така, на генно ниво всеки един от нас става все по-импрегниран, устойчив и здрав, просто защото става все по-възприемчив за промените, гъвкав и пластичен в приспособяването си към средата (психическа и физическа). На генно ниво, всеки един от нас представлява това, което той мисли за човечеството.
А защо „ИЗПРЕВАРВАЩО ДЕЙСТВИЕ”? Както споменах по-горе, животът е „шейкър”, който се обръща спонтанно. Защо се обръща? Защото нуждата да се превземе поредното ниво на трансмутацията изисква човек ПЪРВО да се качи на това ниво (което Е възникването на проблема), за да може СЛЕД ТОВА да го усвои, приспособявайки се към него, като решава поредния си проблем. Това изпреварващо действие действа и на глобално ниво, на нивото на човечеството. АКО МНОГО ДОБРЕ ПОМИСЛИТЕ, няма как да не установите, че в живота ви след 1999 година нещо се е променили и то в качествен смисъл. През тази година Земята ПЪРВО се качи в 4-то измерение, а СЛЕД ТОВА, т.е. сега, тя изтегля развитието си на това ниво. То е както, когато човек първо трябва да си постави целта, а след това да се стреми към нея. Както казах в („Малко словесна математика”), 4-то измерение е „метастабилното ниво на напомпване” на енергията на Възнесението, след което тази енергия ще се излъчи така, че да се случи квантовия скок – установяването на възприятието на съществото Земя на друга базова скорост, което за нас означава, че ще се окажем в една по-друга материална реалност, действителност. Квантовият скок е моментът на излъчването на „напомпаната” енергия (все едно, че струята от дюзите на ракетата е задействана), но в резултат на това няма „да изпаднем” никъде „в небитието”. Представете си това така – от 3-то до 4-то измерение е трудното изкачване на планината, но панорамата там е толкова пленителна и зареждаща, че следващият етап от изкачването ще ни бъде толкова лек и приятен, все едно, че слизаме поддичвайки надолу от планината, т.е. нещо като „стълба слизаща към ... небето”! Така се пристига в 5-то измерение, в нашия свят, в човешкия свят, който винаги ни е принадлежал по право, по правото, че сме човеци. А как ще протече квантовият скок, това така или иначе зависи само от нас, защото нищо извън нашето собствено възприятие няма никакъв „обективен”смисъл. Каквото и както осъзнаваме, това и така възприемаме. Ако на нивото на човечеството хората бъдат удовлетворени от общият си еволюционен резултат, от резултата на промяната, в момента на квантовия скок не само, че няма да загинем (!?), но ще станем свидетели на нещо, което се пробва за пръв път в тази вселена – ще станем свидетели на момента на самия преход! А това е все едно да си в Бразилия по време на годишната небивала фиеста там! Струва си човек да преживее това!
И във връзка с него е нещото, което обещах да ви кажа накрая.
Доста от нас са хора на възраст. Но я си спомнете какъв беше духът на хората на тази възраст до не много отавна?... Ако мен питате, всички сме тинеджъри! И това не е „четка”, а самата истина. Вярвате или не, но рекомбинативната ДНК вече е направила така, че възрастта да няма значение. Така е, нали? Хубаво! Тогава лесно ще се съгласите с мен, че ДНИТЕ НА ЧОВЕКА ВЕЧЕ НЕ СА „ПРЕБРОЕНИ”! ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ КОЛКОТО ПОИСКА, Т.Е. КОЛКОТО МУ СТИСКА! ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО ПРАГЪТ НА „ПОСЛЕДНИЯ ЧАС” МОЖЕ ДА СЕ ОТМЕСТВА, ОТДАЛЕЧАВАЙКИ СЕ. ВЕЧЕ НЕ СЕ НАЛАГА ЧОВЕК ДА УМИРА „ПО РАЗПИСАНИЕ”.
Ако не вярвате, ще го видите! Ако успеем да се подготвим както трябва за квантовия скок, материята ще си остане материя, но ще придобие „вълшебни” свойства. Представете си например, една напълно безотпадъчна технология, с помощта на която всеки ненужен вече предмет се разгражда до нано ниво и от тази универсална „суровина” след това може да се направи всяка друга материална вещ – примерно от разградения дървен материал може да се направи метал, порцелан, хартия, а защо не и храна, просто каквото и да било! Или си представете, че отивате на лекар и той ви лекува така – прожектира в средата на стаята холограмата на вашите акупунктурни меридиани и точки, наблюдава нещо там, а после просто ви казва точно как да промените стила си на живот и това се оказва достатъчното лечение! Харесва ли ви? Нима мислите, че е „невъзможно”?... Едва ли! До вчера би ви се видяло невъзможно, че днес ще четете тази „откачена” статия, но я прочетохте! И защо, моля?
П.П. Въпроси за проверка на наученото – 1.КОГА ЩЕ СЕ ОТМЕСТИ ПРАГЪТ НА ПРЕДЕЛНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА? 2.КОГАТО ДЕНЕМ СЛЪНЦЕТО ПРЕМИНАВА НАД ГЛАВИТЕ НИ, КАКВО СТАВА СЪС СЯНКАТА НИ?
ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН НА ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦ...
СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВСЕЛЕНИ ОТ МАТЕРИЯ И АНТ...
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
кръвни показатели
