И така, вярваш или не, но Играта е към своя край.

Всяка игра си има край. Тя някога е имала и начало. Освен това, никоя игра не може без правила. Те пък, не са нищо друго, освен рамката определяща резултата от играта, когато тя най-после приключи.

Когато се спазват правилата на играта, всичко е наред, но това не важи за Играта.

Играта има само едно единствено неизменно правило и то е, че всеки може да променя правилата на играта по време на самата Игра. Ще попиташ как е възможно това. Що за игра е тази? Освен това, какъв ще бъде Резултатът от Играта, след края на Играта?

Има ли нужда да ти казвам Коя е тази Игра? И аз така мисля. Затова нека направо да видим какво представлява тя. Ето, казвам го:

ТОЗИ СВЯТ Е ИЗМИСЛЕН И ДЕЙСТВА КАТО ПЕРФЕКТЕН КАПАН!

(Пауза...)

Убедена съм, че паузата не ти беше излишна. Освен това, сигурна съм, че набързо си сканирал мислите си по повод това какава затворническа килия е живота ти. Но аз не ти говотя за тъмници. А капанът е друго нещо.

Никой не те тласка насила към капана, но ако хлътваш в него, то винаги е заради някаква примамка – като сиренцето за мишленцето. Друга особеност на капана е мястото, на което е поставен – той винаги изниква неочаквано точно пред теб, защото капанът знае откъде ще минеш. Знае и защо оттам минава пътят ти, т.е. сиренцето е приготвено по специална рецепта, точно по твоя вкус. И накрая, най-занимателната особеност на капана е, че когато вече си вътре в него, никак не ти се иска да се замисляш как си попаднал вътре и що за примамка те е привлякла в него, още повече, че обикновено капанът не е тъмница, пък и там е сиренцето. През „телената решетка” все още можеш да се наслаждаваш на слънчицето.

Затова казвам, че този свят е измислен и действа като перфектен капан – докато сиренцето свърши и ти отново се усетиш гладен! И, разбира се, това е така, защото ... такава е Играта! За да съм съвсем сигурна, че добре си разбрал каква е Играта, нека да я нарека така:

ЧОВЕЧЕ, НЕ СЕ ЛАКОМИ ЗА СИРЕНЦЕТО!

На това ти, ако си честен, би трябвало да отговориш така:

ЧЕ ЩО ЗА ЖИВОТ ЩЕ Е ТОВА?!

Точно така! Затова Играта е с „плаващи” правила. Всеки си ги измисля така, че да „заобикаля” капаните. И успява! Нали, когато вече си в капана, така или иначе предпочиташ да гледаш навън от него?... Още в детството ти, твоят поглед е бил приучен на това как да „заобикаля” решетките на капана. Нарича се „възпитание”.

Обаче, понеже Играта вече е към своя край, време е да престанеш да си затваряш очите пред основния въпрос:

ЗАЩО СИ ПОПАДНАЛ В ТОЗИ СВЯТ, Т.Е. В КАПАНА?!

Защото Играта ще свърши в миг и ти ще искаш да узнаеш Резултата си. Ако просто кажа, че си в този свят, за да се научиш как да избягваш капаните, ще искаш, но няма да можеш да ми повярваш. То и не трябва. Защото това не е целият отговор. Изкуствотот е да се отървеш от капана така, сякаш никога не си се хващал в него, което ако постигнеш, всеки ще те пита:

И КАК СЕ СДОБИ С ТОВА ПРЕКРАСНО СИРЕНЦЕ?!

Това е друго, нали? Така си е. А се оказва, че за целта е необходимо само да не забравяш онова единствено правило в Играта, че

ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРОМЕНЯ ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА ПО ВРЕМЕ НА САМАТА ИГРА, Т.Е. НЕ САМО ТИ!

По този начин, забележи, няма да можем да се хващаме в капаните, които взаимно си залагаме, защото ще сме наясно, че така или иначе сме в един общ капан, в който никой не иска да е „сиренцето”, нали?

А що се отнася до Резултата, той все още предстои да се види. Не си мисли, че знам всичко за този свят – аз също съм в капана! Затова, докато още може, не се отказвам да питам:

НЯКОЙ МОЖЕ ЛИ ДА МИ УСЛУЖИ С МАЛКО СИРЕНЦЕ? ОБЕЩАВАМ, ЧЕ ДЕСЕТОКРАТНО ... ЩЕ МУ ГО ВЪРНА!

... Всичко е заради вкусът на сиренцето, Мишленце!...